Вълчи дни
Моята вълча порода е твърде безчинно човешка.
Нахално човешка! Забравям почти, че съм вълк.
Сред вълчАците вия на куче, хъм... глупава грешка,
а сред хора зверея на подлост и казват ми - зъл.
Проигравам си сляпо на глутната сган битието,
монументи изграждам за всяка убита сърна.
Скоро ще ме прогонят...
но в селото крещи досието -
"Не отваряйте, братя... не ще се засити с трева!"
Самотата ме дразни, не бих се предложил на нея.
За късмет - от късмета си пия и ям, ден за ден...
Щом в природните бедствия жив съм, неволно се смея
аз на своята вълча порода... с човешки размер.
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесах, само това ще кажа.
-
Цвети, коментарът ти е в десетката и ми обобщава стиха. Ти си не само добър творец, но и добър читател. Благодаря ти!
Благодаря и на вас, коментирали, прочели и добавили в любими, че отделихте и споделихте време за моята страничка! -
Диво и красиво! Поздравления!
-
Диво и питомно ведно. Трудно се постига вътрешен баланс, в условия на външни фактори, които са с негативно влияние. Важното е да се борим със зъби и нокти, но запазвайки доброто в себе си. Много замислящ стих, поздравявам те!
-
Много е хубаво, Дани!
-
Навсякъде сам и неразбран...
Поздравявам те. -
Хубаво.
-
Много ми хареса 😊⭐️
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
