Вълчи дни
Моята вълча порода е твърде безчинно човешка.
Нахално човешка! Забравям почти, че съм вълк.
Сред вълчАците вия на куче, хъм... глупава грешка,
а сред хора зверея на подлост и казват ми - зъл.
Проигравам си сляпо на глутната сган битието,
монументи изграждам за всяка убита сърна.
Скоро ще ме прогонят...
но в селото крещи досието -
"Не отваряйте, братя... не ще се засити с трева!"
Самотата ме дразни, не бих се предложил на нея.
За късмет - от късмета си пия и ям, ден за ден...
Щом в природните бедствия жив съм, неволно се смея
аз на своята вълча порода... с човешки размер.
© Даниела All rights reserved.
