16 сент. 2023 г., 22:15

Вълчи глад за любов

405 1 0

Отдавна съм забравил що е лесно.

Не зная липса малко да боли.

Намирах те във стихове и песни.

Изплаквах те с молитвени сълзи.

А после избуяваха надежди, 

от влагата във ъ̀глите на мрака.

Все още ме шокира тази нежност,

която бях забравил във душата си.

И тихо съм крещял от изнемога,

макар да осъзнавах, че са глухи, 

онези най-безчувствените хора,

обичал ги до болка и разруха.

Наистина не помня да съм казвал,

че имам заклинания за вечност.

Поетът в мен с наричане беляза те. 

Неверникът бях с облик на човек. 

Ала някак си подушила отдавна, 

пулсиращите белези до гроб, 

ти нямаш апетит на кръвожадна, 

а вълчи глад за моята любов... 

Понеже, както казах - лесно няма, 

от кривите пътеки се изгърбих, 

но цял живот напук съм се изправял 

със вярата, че тебе ще прегърна! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

13.09.2023

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...