5 апр. 2009 г., 14:26

Вълк

942 0 5


Аз съм вълк
а ти си
с вълча кожа
по външност си приличаме
ала отвътре сме различни
това на което искаш да приличаш
те изяжда
разкъсвам с нокти
фалшивата ти кожа
ще ти изям сърцето
точно както искаш
мойто да изяждаш ти
и ето тук е разликата
между мене и това което
да бъдеш искаш ти
не разбираш - ще ти кажа
смисъла да бъдеш вълк
не е във козината вълча
а във острите зЪби

 

 

П.С. ... а пък фалшивата ти кожа
само овца кат` тебе
може да заблуди

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Вики!Очаквам те в стиха!
    ...И нека да вилнеят страсти, а вън отново да очакват стъпки крехките ни дни. Живее в красотата на дъжда една илюзия за сЪлзи- върви и въпреки стаеното неИскане я усмихнИ!
  • Вики -това добро и ...малко зло...за него де,карай да е весело-поздрави!
  • Еее... какъв стих се гушнал тук! Хем те хваща за сърце, хем плаши... с остри зъби! Поздрави!
  • вълчица си ти...вълчица....!!!
    мястото за вълк е заето...вече!!!

    поздравления...хареса ми...!!!
  • Вики - агне във вълча кожа...? Това ли е...?Разсмя ме... На мен все обратното ми се случва - щастливка си ти!Прегръщам те, мила!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...