18 апр. 2006 г., 20:35

Вълк 

  Поэзия
1208 0 8

Високо изви се в нощта
протяжен вълчи вой,
но не уплаха от смъртта -
желание диво носеше той.

Високо се вдигнаха тайни слова
към изгубени земни простори,
даже дъжда за миг намаля,
път на вълчата песен да стори.

Луната надникна и тя,
призив дочула, познат й добре
и сякаш не вой, а свежи цветя
вълкът й поднесе, преди да умре.

2003

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??