18.04.2006 г., 20:35 ч.

Вълк 

  Поезия
1217 0 8

Високо изви се в нощта
протяжен вълчи вой,
но не уплаха от смъртта -
желание диво носеше той.

Високо се вдигнаха тайни слова
към изгубени земни простори,
даже дъжда за миг намаля,
път на вълчата песен да стори.

Луната надникна и тя,
призив дочула, познат й добре
и сякаш не вой, а свежи цветя
вълкът й поднесе, преди да умре.

2003

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??