6 февр. 2008 г., 10:43

Вълк единак

2.8K 0 1

Отрови душата

и гневът се блъска в моите стени...

Превърнах се в кукла -

красива,

блестящa,

на рафта ненужно стоящa...

Очите ми - стъкленици,

през които не потичат сълзи...

Превърнах се в крепост,

отломка от някаква любов...

Потънах в нощтa...

единствено стъпките си чувам сама...

Няма да питам за теб -

черупката, пълна с любов.

Нежността ми, моля, забрави...

В нощите твои ще плача

като вълк единак!

                                               Най-силна ми е болката да знам, че ме обичаш,

                                                                                                    а не си до мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Най-силна ми е болката да знам, че ме обичаш, а не си до мен!" на същото мнение съм! Много е хубаво

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...