Вълк единак
Отрови душата
и гневът се блъска в моите стени...
Превърнах се в кукла -
красива,
блестящa,
на рафта ненужно стоящa...
Очите ми - стъкленици,
през които не потичат сълзи...
Превърнах се в крепост,
отломка от някаква любов...
Потънах в нощтa...
единствено стъпките си чувам сама...
Няма да питам за теб -
черупката, пълна с любов.
Нежността ми, моля, забрави...
В нощите твои ще плача
като вълк единак!
Най-силна ми е болката да знам, че ме обичаш,
а не си до мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
