Feb 6, 2008, 10:43 AM

Вълк единак

  Poetry » Love
2.8K 0 1

Отрови душата

и гневът се блъска в моите стени...

Превърнах се в кукла -

красива,

блестящa,

на рафта ненужно стоящa...

Очите ми - стъкленици,

през които не потичат сълзи...

Превърнах се в крепост,

отломка от някаква любов...

Потънах в нощтa...

единствено стъпките си чувам сама...

Няма да питам за теб -

черупката, пълна с любов.

Нежността ми, моля, забрави...

В нощите твои ще плача

като вълк единак!

                                               Най-силна ми е болката да знам, че ме обичаш,

                                                                                                    а не си до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Най-силна ми е болката да знам, че ме обичаш, а не си до мен!" на същото мнение съм! Много е хубаво

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...