Feb 6, 2008, 10:43 AM

Вълк единак

  Poetry » Love
2.8K 0 1

Отрови душата

и гневът се блъска в моите стени...

Превърнах се в кукла -

красива,

блестящa,

на рафта ненужно стоящa...

Очите ми - стъкленици,

през които не потичат сълзи...

Превърнах се в крепост,

отломка от някаква любов...

Потънах в нощтa...

единствено стъпките си чувам сама...

Няма да питам за теб -

черупката, пълна с любов.

Нежността ми, моля, забрави...

В нощите твои ще плача

като вълк единак!

                                               Най-силна ми е болката да знам, че ме обичаш,

                                                                                                    а не си до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Най-силна ми е болката да знам, че ме обичаш, а не си до мен!" на същото мнение съм! Много е хубаво

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...