Feb 6, 2008, 10:43 AM

Вълк единак

  Poetry » Love
2.8K 0 1

Отрови душата

и гневът се блъска в моите стени...

Превърнах се в кукла -

красива,

блестящa,

на рафта ненужно стоящa...

Очите ми - стъкленици,

през които не потичат сълзи...

Превърнах се в крепост,

отломка от някаква любов...

Потънах в нощтa...

единствено стъпките си чувам сама...

Няма да питам за теб -

черупката, пълна с любов.

Нежността ми, моля, забрави...

В нощите твои ще плача

като вълк единак!

                                               Най-силна ми е болката да знам, че ме обичаш,

                                                                                                    а не си до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Най-силна ми е болката да знам, че ме обичаш, а не си до мен!" на същото мнение съм! Много е хубаво

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...