ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
25 144
20 сент. 2017 г., 21:04

Вълк единак 

  Поэзия » Философская
1282 2 11

Така си ходя –
сам, небрежен, понякога трезвен.
Почти необръснат…
По паважа на самотната улица,
пореден ден от живота откъснат.

Да се усмихвам подло – не мога.
Не мога в калъпи да вляза.
Да мълча, да не помня, да не зная,
не мога ниско да сляза.

Срещу заплащане клоун не ставам,
не мога фалшив да изглеждам.
От годините наболява ме кръстът,
затуй ми е трудно да се навеждам.

Не съм невинен, но сделки не сключвам
с предатели, с хора с дребни душици.
Достойнство за продаване нямам,
понасям със гордост плесници.

Рулетката на съдбата обичам
правилата болезнено зная,
но мъжка чест не залагам
и рядко печеля, макар че играя.

Пастири не следвам. В стадо не влизам.
Ненавиждам всеки забранителен знак.
Даже глутница нямам…
Aз съм вълк единак!

Така си ходя –
сам, небрежен, понякога трезвен.
Почти необръснат…
По паважа на самотната улица,
пореден ден от живота откъснат.

© Живко Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??