ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
25 145
Sep 20, 2017, 9:04 PM

Вълк единак 

  Poetry » Phylosophy
1126 2 11

Така си ходя –
сам, небрежен, понякога трезвен.
Почти необръснат…
По паважа на самотната улица,
пореден ден от живота откъснат.

Да се усмихвам подло – не мога.
Не мога в калъпи да вляза.
Да мълча, да не помня, да не зная,
не мога ниско да сляза.

Срещу заплащане клоун не ставам,
не мога фалшив да изглеждам.
От годините наболява ме кръстът,
затуй ми е трудно да се навеждам.

Не съм невинен, но сделки не сключвам
с предатели, с хора с дребни душици.
Достойнство за продаване нямам,
понасям със гордост плесници.

Рулетката на съдбата обичам
правилата болезнено зная,
но мъжка чест не залагам
и рядко печеля, макар че играя.

Пастири не следвам. В стадо не влизам.
Ненавиждам всеки забранителен знак.
Даже глутница нямам…
Aз съм вълк единак!

Така си ходя –
сам, небрежен, понякога трезвен.
Почти необръснат…
По паважа на самотната улица,
пореден ден от живота откъснат.

© Живко Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??