Вълшебен пир

20 окт. 2021 г., 16:27

Поэзия

429 3 2

Сред гънките на времето чудато.

В извивките на делничния ден.

Зад приказния шепот на душата

присядам тихо със самата мен.

И слушам, слушам упоена

ритъма на живия живот.

Поемам дъх с радост учестена

на случая в неспирния му ход.

Закотвена в сърцето си долавям

Вселенското дихание отвред.

Но следвам пулса, стъпките към рая

от чудесата преминаващи пред мен.

А те, редят се в наниза светлинен.

От яркост цялата дъга блести.

Очите ми се хранят до насита

в единство с тоз вълшебен пир.

Зад призрачни стени приижда

вечност,

през звук далечен с тътен глух

Долавям песен, нощна серенада...

Почакай миг, щастлива искам

да остана тук!