Вълшебен пир
Сред гънките на времето чудато.
В извивките на делничния ден.
Зад приказния шепот на душата
присядам тихо със самата мен.
И слушам, слушам упоена
ритъма на живия живот.
Поемам дъх с радост учестена
на случая в неспирния му ход.
Закотвена в сърцето си долавям
Вселенското дихание отвред.
Но следвам пулса, стъпките към рая
от чудесата преминаващи пред мен.
А те, редят се в наниза светлинен.
От яркост цялата дъга блести.
Очите ми се хранят до насита
в единство с тоз вълшебен пир.
Зад призрачни стени приижда
вечност,
през звук далечен с тътен глух
Долавям песен, нощна серенада...
Почакай миг, щастлива искам
да остана тук!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
