Вълшебен сън
Виждам в съня си полянка,
окичена с пъстри цветя.
Над нея увиснала сянка
на птицата с бели крила.
Това е тя, лястовица бяла,
нежна, като полъх, светлина.
От необята до мен долетяла,
наситила с обич света.
И с нея нагоре се вдигам
покрай образи и висоти.
Безцелно се рея, прелитам,
над далечните сиви скали.
Застанала няма, прозрачна,
над надвисналата синева.
Не смея дори да прекрача,
да не би да прогоня съня.
В доброто окъпана цяла,
протягам нагоре ръце.
Улавям надеждата бяла
загнездена в мойто сърце.
И тръгвам по земните дири,
в живота си тъй разпилян.
Усещам, че те се събират,
в мойта малка протегната длан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
