Вълшебница навярно съм била
във свят далечен, паралелен.
Лекувала съм мъка и тъга
в живота толкова нетраен.
Не са ме оценили, затова
на клада са ме изгорили,
но от искрици малки в пепелта
отново пак съм се родила.
И нося нещо древно във кръвта,
която в мене днес пулсира,
дълбоко, тайно в моята душа
то истината търси и намира.
Вълшебница навярно съм била
и любовта тогава съм открила –
невероятна, истинска, добра –
във стиховете съм я въплътила.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены