Вълшебство за двама...
Отлитат нанякъде моите мисли,
пъстро усмихнати на есента...
Избухва любов – все тъй нежна и искрена,
есенно зряла, богато добра...
Къде си ти? Чуй омайната песен,
с която се ражда в нежност денят.
Стопяват се бавно и страх, и неистини,
и тръгвам отново към радостта...
Крехка дъга от сълзите неискани
ореолно изгрява в преродена съдба.
Вълшебство за двама...
Опожарени останаха струните само
и смътен копнеж - изпепелена роса,
не заблестяла във твойта душа.
© Елена Гоцева Все права защищены