20 окт. 2019 г., 08:03

Въпрос

854 10 16

Останаха ми само два хормона –

големият, пресече на червено,

а малкият потъна в грамофона,

безмълвно в миналото умалено.

 

Изгубиха се кривите ми сметки

и избеля мастилото в тефтери.

Навила преждите душа в куплети,

преплита време с блян химерно.

 

Така ли ще я караме до края?!

На разкривеното коляно пиша...

Един пристига, друг отива в рая,

но адът тук е, във врата ми диша!

 

Все казват, старостта е ад без име,

какво е възраст щом Любов не пита?!

От погледа й язвата присви ме,

дали последна тръпката отлита?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...