20 oct 2019, 8:03

Въпрос

  Poesía
855 10 16

Останаха ми само два хормона –

големият, пресече на червено,

а малкият потъна в грамофона,

безмълвно в миналото умалено.

 

Изгубиха се кривите ми сметки

и избеля мастилото в тефтери.

Навила преждите душа в куплети,

преплита време с блян химерно.

 

Така ли ще я караме до края?!

На разкривеното коляно пиша...

Един пристига, друг отива в рая,

но адът тук е, във врата ми диша!

 

Все казват, старостта е ад без име,

какво е възраст щом Любов не пита?!

От погледа й язвата присви ме,

дали последна тръпката отлита?!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....