Oct 20, 2019, 8:03 AM

Въпрос

  Poetry
853 10 16

Останаха ми само два хормона –

големият, пресече на червено,

а малкият потъна в грамофона,

безмълвно в миналото умалено.

 

Изгубиха се кривите ми сметки

и избеля мастилото в тефтери.

Навила преждите душа в куплети,

преплита време с блян химерно.

 

Така ли ще я караме до края?!

На разкривеното коляно пиша...

Един пристига, друг отива в рая,

но адът тук е, във врата ми диша!

 

Все казват, старостта е ад без име,

какво е възраст щом Любов не пита?!

От погледа й язвата присви ме,

дали последна тръпката отлита?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...