Въпрос
Останаха ми само два хормона –
големият, пресече на червено,
а малкият потъна в грамофона,
безмълвно в миналото умалено.
Изгубиха се кривите ми сметки
и избеля мастилото в тефтери.
Навила преждите душа в куплети,
преплита време с блян химерно.
Така ли ще я караме до края?!
На разкривеното коляно пиша...
Един пристига, друг отива в рая,
но адът тук е, във врата ми диша!
Все казват, старостта е ад без име,
какво е възраст щом Любов не пита?!
От погледа й язвата присви ме,
дали последна тръпката отлита?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Пепи, г-н Христов, поздрави!
