30 янв. 2007 г., 00:15

Въпроси

712 0 5

 

Хладно време. Наближава зима,

смрачава се, а е малко някъде след пет.

Какво да се желае още има,

лежа и мисля си за теб.

Наистина ли те обичам,

или си само за през нощта?

Само полза ли от теб извличам,

защото си ми под ръка?

Дали съм груб или съм нежен,

когато разговарям с теб?

Към чувствата ти - предан ли или небрежен,

с отрова ли те храня или с мед?

Не пропилявам ли така живота,

както мой, така и твой?

Не следва ли за нас бездънна пропаст,

след поредният двубой?

А дали не съм представител типичен,

на мъжка арогантност и борба за власт?

Или съм някак по-различен,

суров, първичен - просто АЗ?

Дали това не са поредните безумни мисли,

бълбукащи във моята глава?

Дали не замъглявам сам ума си,

и не различавам истина ли е или лъжа?

Мръкна се. Почти е седем.

Още няма те, не си до мен.

Задавам си въпрос последен,

въпрос, без отговор за теб и мен.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Според мен за да си задаваш въпроси не я обичаш чак толкова. Иначе щеше да я приемаш такава, каквато е. Ти да не си зодия везни? Много се колебаеш нещо..
  • А отговорите ?
  • Това е своеобразно продължение на твоята равносметка. Хубаво е да намериш отговорите сам, но някои искат съвместно решение.
    Поздрави, Деяне!!!
  • Въпроси, въпроси... а отговорите понякога са мълчаливи... Навярно сърцето ги крие, потърси ги! Поздрави!
  • Мисля, че и тя трябва да узнае отговорите, Деян! Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...