dodic (Деян Димитров)
266 1705
30 янв. 2007 г., 00:15

Въпроси 

  Поэзия
563 0 5

 

Хладно време. Наближава зима,

смрачава се, а е малко някъде след пет.

Какво да се желае още има,

лежа и мисля си за теб.

Наистина ли те обичам,

или си само за през нощта?

Само полза ли от теб извличам,

защото си ми под ръка?

Дали съм груб или съм нежен,

когато разговарям с теб?

Към чувствата ти - предан ли или небрежен,

с отрова ли те храня или с мед?

Не пропилявам ли така живота,

както мой, така и твой?

Не следва ли за нас бездънна пропаст,

след поредният двубой?

А дали не съм представител типичен,

на мъжка арогантност и борба за власт?

Или съм някак по-различен,

суров, първичен - просто АЗ?

Дали това не са поредните безумни мисли,

бълбукащи във моята глава?

Дали не замъглявам сам ума си,

и не различавам истина ли е или лъжа?

Мръкна се. Почти е седем.

Още няма те, не си до мен.

Задавам си въпрос последен,

въпрос, без отговор за теб и мен.

 

 

 

© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Според мен за да си задаваш въпроси не я обичаш чак толкова. Иначе щеше да я приемаш такава, каквато е. Ти да не си зодия везни? Много се колебаеш нещо..
  • А отговорите ?
  • Това е своеобразно продължение на твоята равносметка. Хубаво е да намериш отговорите сам, но някои искат съвместно решение.
    Поздрави, Деяне!!!
  • Въпроси, въпроси... а отговорите понякога са мълчаливи... Навярно сърцето ги крие, потърси ги! Поздрави!
  • Мисля, че и тя трябва да узнае отговорите, Деян! Поздравления!
Предложения
: ??:??