Jan 30, 2007, 12:15 AM

Въпроси

  Poetry
705 0 5

 

Хладно време. Наближава зима,

смрачава се, а е малко някъде след пет.

Какво да се желае още има,

лежа и мисля си за теб.

Наистина ли те обичам,

или си само за през нощта?

Само полза ли от теб извличам,

защото си ми под ръка?

Дали съм груб или съм нежен,

когато разговарям с теб?

Към чувствата ти - предан ли или небрежен,

с отрова ли те храня или с мед?

Не пропилявам ли така живота,

както мой, така и твой?

Не следва ли за нас бездънна пропаст,

след поредният двубой?

А дали не съм представител типичен,

на мъжка арогантност и борба за власт?

Или съм някак по-различен,

суров, първичен - просто АЗ?

Дали това не са поредните безумни мисли,

бълбукащи във моята глава?

Дали не замъглявам сам ума си,

и не различавам истина ли е или лъжа?

Мръкна се. Почти е седем.

Още няма те, не си до мен.

Задавам си въпрос последен,

въпрос, без отговор за теб и мен.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Според мен за да си задаваш въпроси не я обичаш чак толкова. Иначе щеше да я приемаш такава, каквато е. Ти да не си зодия везни? Много се колебаеш нещо..
  • А отговорите ?
  • Това е своеобразно продължение на твоята равносметка. Хубаво е да намериш отговорите сам, но някои искат съвместно решение.
    Поздрави, Деяне!!!
  • Въпроси, въпроси... а отговорите понякога са мълчаливи... Навярно сърцето ги крие, потърси ги! Поздрави!
  • Мисля, че и тя трябва да узнае отговорите, Деян! Поздравления!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...