16 мар. 2010 г., 20:40

Въпроси

784 0 25

Защо заглъхнаха безгрижните стъпки,

някога с усмивките наши се гонеха?

Къде загубихме сърдечните тръпки,

с които щастливо сълзите се ронеха?

 

Дали угаснаха звездите в очите ни,

с които посоките бяха светли и леки?

Кога снегът посребри и косите ни,

неусетно вървейки по нови пътеки?

 

Още ли искри виното на обичта скъпа,

макар години да браздят бавно лицето?

Могат ли радост и страст да се скътат,

страх да разплискат и топлят сърцето?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Много хубав стих!
  • Сигурно е така, Вилдан, иначе къде ще останат изненадите?
    Благодаря, Янко!
  • Впечатлен съм от оригиналното звучене!Стихът е много ритмичен!Поздрави!
  • Не на всички въпроси намираме отговор! И може би така е по-добре...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...