16 мар. 2010 г., 20:40

Въпроси

782 0 25

Защо заглъхнаха безгрижните стъпки,

някога с усмивките наши се гонеха?

Къде загубихме сърдечните тръпки,

с които щастливо сълзите се ронеха?

 

Дали угаснаха звездите в очите ни,

с които посоките бяха светли и леки?

Кога снегът посребри и косите ни,

неусетно вървейки по нови пътеки?

 

Още ли искри виното на обичта скъпа,

макар години да браздят бавно лицето?

Могат ли радост и страст да се скътат,

страх да разплискат и топлят сърцето?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Много хубав стих!
  • Сигурно е така, Вилдан, иначе къде ще останат изненадите?
    Благодаря, Янко!
  • Впечатлен съм от оригиналното звучене!Стихът е много ритмичен!Поздрави!
  • Не на всички въпроси намираме отговор! И може би така е по-добре...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...