Защо заглъхнаха безгрижните стъпки,
някога с усмивките наши се гонеха?
Къде загубихме сърдечните тръпки,
с които щастливо сълзите се ронеха?
Дали угаснаха звездите в очите ни,
с които посоките бяха светли и леки?
Кога снегът посребри и косите ни,
неусетно вървейки по нови пътеки?
Още ли искри виното на обичта скъпа,
макар години да браздят бавно лицето?
Могат ли радост и страст да се скътат,
страх да разплискат и топлят сърцето?
© Мария All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря!