16.03.2010 г., 20:40

Въпроси

785 0 25

Защо заглъхнаха безгрижните стъпки,

някога с усмивките наши се гонеха?

Къде загубихме сърдечните тръпки,

с които щастливо сълзите се ронеха?

 

Дали угаснаха звездите в очите ни,

с които посоките бяха светли и леки?

Кога снегът посребри и косите ни,

неусетно вървейки по нови пътеки?

 

Още ли искри виното на обичта скъпа,

макар години да браздят бавно лицето?

Могат ли радост и страст да се скътат,

страх да разплискат и топлят сърцето?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Много хубав стих!
  • Сигурно е така, Вилдан, иначе къде ще останат изненадите?
    Благодаря, Янко!
  • Впечатлен съм от оригиналното звучене!Стихът е много ритмичен!Поздрави!
  • Не на всички въпроси намираме отговор! И може би така е по-добре...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....