16.03.2010 г., 20:40

Въпроси

786 0 25

Защо заглъхнаха безгрижните стъпки,

някога с усмивките наши се гонеха?

Къде загубихме сърдечните тръпки,

с които щастливо сълзите се ронеха?

 

Дали угаснаха звездите в очите ни,

с които посоките бяха светли и леки?

Кога снегът посребри и косите ни,

неусетно вървейки по нови пътеки?

 

Още ли искри виното на обичта скъпа,

макар години да браздят бавно лицето?

Могат ли радост и страст да се скътат,

страх да разплискат и топлят сърцето?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Много хубав стих!
  • Сигурно е така, Вилдан, иначе къде ще останат изненадите?
    Благодаря, Янко!
  • Впечатлен съм от оригиналното звучене!Стихът е много ритмичен!Поздрави!
  • Не на всички въпроси намираме отговор! И може би така е по-добре...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...