7 мая 2009 г., 23:42

Въпроси с повишена трудност

1.3K 0 8

Мит или реалност е стремежът

към съвършенство?! Целите ли

са по-важни, пътят ли до тях?

Или е много трудно да се каже?

 

Кое е нещото, което все нагоре

и напред ни дърпа? Дали е хлябът

ни насъщен;  дали стремежът

да надскочим себе си? 

 

Или възхитата във погледа на някого

от нещата, които вършим?!

Кое е това, което вечно отвътре

ни гъделичка? Дали ни убиват

 

"дините, които носим под мишниците",

или просто крила ни никнат?!...

Богатството в ръцете ни има ли стойност,

или е само вода и пясък?! 

 

Следите, които ще оставим в сърцата

на хората - с делата си; белезите,

които те ще оставят във нас,

по-щастливи ще ни направят ли?

 

Може би най-трудното от всичко

е да се постигне деликатното равновесие

между духовното и материалното;

между действието и съзерцанието?!

 

Къде ли са на всичките тези въпроси отговорите?

На Земята или на Небето? Или

може би някъде там - на хоризонта,

където се сливат двете?!...

 

                                                              2009 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...