yotovava (Валентина Йотова)
2628 22178
22 июн. 2012 г., 12:54

Въпросите, които ме разнищват 

  Поэзия
756 0 10

 

Събличам кожата на ручей, преди да изтънея есенно,

преди нощта с лице от плазма да се обърне към земята.

Лисичи стъпки покрай мене заметоха небето в клечки.

Синигери – смълчани в страх – отмъкнаха набързо лятото.

 

Дими подпален куп със шума, в сланата утринна изплакнат,

чертае сигли по небето над прегърбено селце димът.

С въздишка и кашлюк – бездумна –  артритно старчески скована,

липата стогодишна метна сянка върху стихналия път.

 

Не е пейзажът да описва представата за принадлежност

към този край – планински хребет,  плешив, с притворени клепачи.

Усещане за безизходност, с намерение да стане вечност,

е безпощадната присъда, че чак ти идва да заплачеш.

 

И ще се случи ли да мога в картина друга да опиша 

пустеещата шир, дъхтяща на самотно прегоряла ръж,

и слънчогледи с клюмнали главици, които тежко дишат,

край запустелите шосета, пленени в щир, поне веднъж?

 

 

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Честитя ти с радост завоюваната първа национална награда за поезия, Йо! Бъди! Ив
  • Описваш невероятни картини..омая ме! Беше истинско удоволствие, сякаш времето спря!
  • !
  • Чудесно!Чудесно!Поздравявам Ви!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Какво ли има там в дълбочината на поета?
    Вода - да плаче, лава - да избухва? Нищо не се вижда
    освен изпуснатите очила: стъписан е критикът,
    но смее ли да слезе долу и да си ги вземе?

    Не смея да си ги взема - очите, ЙО!
  • Много красиво, Веси!!!
    Синигери отмъкнаха лятото....Невероятно!!!
  • !!!
  • С възхищение!
    ПОЕЗИЯ!
  • За времето-сигурно,то бързо се повтаря,
    но за вдънновението и чувствата е неясно!Стих-картина , хубава и тъжна.Поздрав!
Предложения
: ??:??