Jun 22, 2012, 12:54 PM

Въпросите, които ме разнищват 

  Poetry
795 0 10
Събличам кожата на ручей, преди да изтънея есенно,
преди нощта с лице от плазма да се обърне към земята.
Лисичи стъпки покрай мене заметоха небето в клечки.
Синигери – смълчани в страх – отмъкнаха набързо лятото.
Дими подпален куп със шума, в сланата утринна изплакнат,
чертае сигли по небето над прегърбено селце димът.
С въздишка и кашлюк – бездумна – артритно старчески скована,
липата стогодишна метна сянка върху стихналия път.
Не е пейзажът да описва представата за принадлежност
към този край – планински хребет, плешив, с притворени клепачи.
Усещане за безизходност, с намерение да стане вечност,
е безпощадната присъда, че чак ти идва да заплачеш. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??