16 янв. 2018 г., 23:29

Въпросите на опърничавата

670 1 0

 

Би ли ме обичал повече,

ако съм една идея по-въздържана

и не излизам от очертанията, в които съм поставена,

aко не обърквам подредения ти свят

и съм една идея по-смислена,

aко вълните в косите ми се усмирят

и съм безоблачна с усмивка изкусно нарисувана?

Ако си моряк и корабовладелец в мирно море,

би ли ме обичал праволинейно в кривата

на живота ми или само когато съм

вписана в окръжността на разбиранията ти?

Обичай ме пенлива, всебързащ ручей бистър,

забрави се в бързеите на водите ми.

В устието на въпросите ми изплува само удавник,

питащ се бих ли се обичала повече, ако съм

една идея по-малко твоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недописана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...