12 окт. 2010 г., 11:58

Въпросът! 

  Поэзия » Любовная
1311 0 23

С теб оплетох всичките си полюси -

на север и на юг е все едно,

несъществуващо звено е глобусът,

а Ин и Ян са… Някакво кълбо.

… И изведнъж не съм себепотребна,

а съм изгубена сред твоите пръсти.

… И изведнъж съм непредубедена,

че ти си нещо истинско и… търсено.

Дори не зная как да ти го кажа -

като ток си. Онзи. По гръбнака.

… И няма юг и север. Няма страшно!

(Само ми кажи…  Във тебе… как е?!)

... Че оплетох всичките си схеми,

но… Хубаво е, дявол да го вземе!!!

Безпочвените страхове отнемаш

с ръката си. В докосване. В безвремие.

… И съм готова да сплета и тяло;

и дух… и ала-бала! (Дет’ се вика!)

 

Въпросът е - готов ли си изцяло

и ти със мен да оплетеш...

 

… конците?!



© Лора Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??