Въпросът!
С теб оплетох всичките си полюси -
на север и на юг е все едно,
несъществуващо звено е глобусът,
а Ин и Ян са… Някакво кълбо.
… И изведнъж не съм себепотребна,
а съм изгубена сред твоите пръсти.
… И изведнъж съм непредубедена,
че ти си нещо истинско и… търсено.
Дори не зная как да ти го кажа -
като ток си. Онзи. По гръбнака.
… И няма юг и север. Няма страшно!
(Само ми кажи… Във тебе… как е?!)
... Че оплетох всичките си схеми,
но… Хубаво е, дявол да го вземе!!!
Безпочвените страхове отнемаш
с ръката си. В докосване. В безвремие.
… И съм готова да сплета и тяло;
и дух… и ала-бала! (Дет’ се вика!)
Въпросът е - готов ли си изцяло
и ти със мен да оплетеш...
… конците?!
© Лора Димитрова All rights reserved.
