С теб оплетох всичките си полюси -
на север и на юг е все едно,
несъществуващо звено е глобусът,
а Ин и Ян са… Някакво кълбо.
… И изведнъж не съм себепотребна,
а съм изгубена сред твоите пръсти.
… И изведнъж съм непредубедена,
че ти си нещо истинско и… търсено.
Дори не зная как да ти го кажа -
като ток си. Онзи. По гръбнака.
… И няма юг и север. Няма страшно!
(Само ми кажи… Във тебе… как е?!) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация