Върху гърба на тишината идвам,
сърцето ми е леко като бриз.
В косите си кое от теб да скрия??,
а ти мълчиш, мълчиш, мълчиш, мълчиш...
Не смея да разчупя тишината,
но искам да докосна този бряг,
след който е зелена и луната
затуй се спрях, при теб се спрях, се спрях...
Покапа мента по небето, пило
от чаша – стих, любовен елексир.
В коприната сърцето се е свило
до точката, обратна на надир.