Върху гърба на тишината идвам,
сърцето ми е леко като бриз.
В косите си кое от теб да скрия??,
а ти мълчиш, мълчиш, мълчиш, мълчиш...
Не смея да разчупя тишината,
но искам да докосна този бряг,
след който е зелена и луната
затуй се спрях, при теб се спрях, се спрях...
Покапа мента по небето, пило
от чаша – стих, любовен елексир.
В коприната сърцето се е свило
до точката, обратна на надир.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
... Хареса ми много!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
