ИнаКалина
523 11421
13.11.2020 г., 22:04 ч.  

Върху гърба на тишината 

  Поезия » Любовна
738 8 13

Върху гърба на тишината идвам,

сърцето ми е леко като бриз.

В косите си кое от теб да скрия??,

а ти мълчиш, мълчиш, мълчиш, мълчиш...

 

Не смея да разчупя тишината,

но искам да докосна този бряг,

след който е зелена и луната

затуй се спрях, при теб се спрях, се спрях...

 

Покапа мента по небето, пило

от чаша – стих, любовен елексир.

В коприната сърцето се е свило

до точката, обратна на надир.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че се спряхте, Димитър, Райне, благодаря!
  • ех.... кеф кеф кеф
  • Позитивизъм, енергия и виталност. И да, понякога мълчанието говори повече.
  • Благодаря тии, Генек! Публикувай го като отделна творба, този коментар, може и да , може и не - да се свързваш с мен ... Хареса ми много!
  • Върху гърба на тишината
    колко съчки
    са стоварени...
    После -
    огън,
    жар
    и клада...
    Тихо,
    тихо...
    Без спомени...

    Хареса ми!!!
  • Да ви топли и вас - дори да е само тишина, нека е истинска и красива. Благодаря ви, че прочетохте стихотворението!
  • Супер!
  • Омагьоса ме. Тръгвам да търся антидот!😊

    Красиво стихо, наистина копринено 🌺
  • Напълни ми душата!
  • Краси, хубаво е!
  • Покой с аромат на мента!
  • Разтапящо 😊
  • Винаги съм подозирала, че тишината има "як гръб". Подозренията ми се потвърдиха
Предложения
: ??:??