Върни ми любовта
душата ми е пълна с самота,
а любовта изплъзва се сълзливо
през счупените пръсти на нощта.
И лъжа се, че вече не боли,
и лъжа се, че мога да живея,
а истината яростно крещи,
че може да не оцелея...
Вдигни ме! Протегни ръце!
Издърпай ме от Ада! Прегърни ме!
Стопли измръзналото ми сърце -
върни ми любовта, върни я...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены