8.07.2008 г., 8:35

Върни ми любовта

1K 0 5
Душата ми е пълна и прелива,
душата ми е пълна с самота,
а любовта изплъзва се сълзливо
през счупените пръсти на нощта.
 

И лъжа се, че вече не боли,
и лъжа се, че мога да живея,

а истината яростно крещи,
че може да не оцелея... 

Вдигни ме! Протегни ръце!
Издърпай ме от Ада! Прегърни ме!
Стопли измръзналото ми сърце -
върни ми любовта, върни я... 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...