Jul 8, 2008, 8:35 AM

Върни ми любовта

  Poetry » Love
1K 0 5
Душата ми е пълна и прелива,
душата ми е пълна с самота,
а любовта изплъзва се сълзливо
през счупените пръсти на нощта.
 

И лъжа се, че вече не боли,
и лъжа се, че мога да живея,

а истината яростно крещи,
че може да не оцелея... 

Вдигни ме! Протегни ръце!
Издърпай ме от Ада! Прегърни ме!
Стопли измръзналото ми сърце -
върни ми любовта, върни я... 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...