Върви си той
Овалян в кал,
с манто от кестен,
върви си сам,
в тъга унесен.
Отмерва такт
самотен припев,
задави грак
случайна птица.
Върви си той,
не чува песен.
Опалва зной,
окъпва месец,
очи трептят
в опЕрен патос,
поръсва сняг,
разбягва ято.
Не чува плач
камшичен плясък,
ни стон на здрач,
ни бомбен трясък.
Не чака май,
не чака празник,
върви все тъй,
отнесен, празен.
с манто от кестен,
върви си сам,
в тъга унесен.
Отмерва такт
самотен припев,
задави грак
случайна птица.
Върви си той,
не чува песен.
Опалва зной,
окъпва месец,
очи трептят
в опЕрен патос,
поръсва сняг,
разбягва ято.
Не чува плач
камшичен плясък,
ни стон на здрач,
ни бомбен трясък.
Не чака май,
не чака празник,
върви все тъй,
отнесен, празен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дими Фильова Все права защищены
