Jun 27, 2007, 12:57 AM

Върви си той

  Poetry
1.3K 0 18
Овалян в кал,
с манто от кестен,
върви си сам,
в тъга унесен.
Отмерва такт
самотен припев,
задави грак
случайна птица.
Върви си той,
не чува песен.
Опалва зной,
окъпва месец,
очи трептят
в опЕрен патос,
поръсва сняг,
разбягва ято.
Не чува плач
камшичен плясък,
ни стон на здрач,
ни бомбен трясък.
Не чака май,
не чака празник,
върви все тъй,
отнесен, празен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Фильова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Целувки, Мария, благодаря ти!
  • И аз ти благодаря, Вили, харесва ми, че ме четеш! Прегръдки!
  • Напомни ми една стара песен! Твоят герой навярно изпитва същите чувства като човекът от песента. Ще ти цитирам само началото:

    "В шумен цирк, на манежа
    всяка вечер свойта публика разсмива.
    Тоз' палячо с бяла маска
    не познава нито обич, нито ласка ..."

    Харесва ми как пишеш! Благодаря!
  • Леле, Жени, радвам се, че си тук! Благодаря ти, мила! Прегръщам те!
  • Брях! Къде да те срещна!!!
    А този стих е повече от прекрасен!
    За което - благодаря за насладата да те чета, землячество!
    :-*

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...