Върви си той
Овалян в кал,
с манто от кестен,
върви си сам,
в тъга унесен.
Отмерва такт
самотен припев,
задави грак
случайна птица.
Върви си той,
не чува песен.
Опалва зной,
окъпва месец,
очи трептят
в опЕрен патос,
поръсва сняг,
разбягва ято.
Не чува плач
камшичен плясък,
ни стон на здрач,
ни бомбен трясък.
Не чака май,
не чака празник,
върви все тъй,
отнесен, празен.
с манто от кестен,
върви си сам,
в тъга унесен.
Отмерва такт
самотен припев,
задави грак
случайна птица.
Върви си той,
не чува песен.
Опалва зной,
окъпва месец,
очи трептят
в опЕрен патос,
поръсва сняг,
разбягва ято.
Не чува плач
камшичен плясък,
ни стон на здрач,
ни бомбен трясък.
Не чака май,
не чака празник,
върви все тъй,
отнесен, празен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дими Фильова Всички права запазени
