30 дек. 2006 г., 00:37

Вътрешен глас. 

  Поэзия
641 0 4

Мечатя за рекламите на Вегас,

да си направя снимка пред Хеопс.

От Айфеловата Париж да гледам

и отново да премина Дунав мост.


За чеверме мечтая в Родопа,

да пия в Япония поне едно саке,

дa литна с междузвезден кораб

и да погледам Земята от далеч.


Но в миг - О, критика позната!

Проговори пак моя вътрешен глас!

- Спри с тез мечти и слез на Земята!

- И дай ако можеш на гладния Хляб!

 

 

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви от сърце, че сте се спряли на моя стих и сте ми написали вашите послания! Благодаря! Ако човек не може да помечтае поне, то той не би могъл да съществува. Макар, че доста често искаме и мечтаем за повече, отколкото можем да получим в действителност. Но нека забравим за тъжите неща и да посрещнем Новата 2007 с нови мечти и недежди!!! Наздраве Христо, Джейни и Гери, весели празници!
  • Ех, колко е хубаво да мечтае човек!
    Отчупи залък хляб на гладния, но запази и трошици вяра в сбъдването на своите мечти! Прегръдка!
  • Дай хляб на гладния, но пак мечтай!
    Поздравления Пепи!
  • Никак не е лошо човек да има мечти и те да се сбъдват!!!
    Хубаво е и твоето желание накрая!!!
    Поздрави, Пепи!!!

    п.с. "Саке" с малка буква.
Предложения
: ??:??