Вътрешен одит
Мълчаливият звук ми припомня дистанция.
Не е нужно. Аз не забравям по принцип.
Помня как ти написах последна квитанция
за брашното, което ми връщаше в трици.
Калкулирам сега на спокойствие стойности,
покрай чувства съвсем се изгуби баланса.
Прекалил си ужасно със сърдечните волности
и везните, от яростно люшкане, в транс са.
Предприех си ревизия, назначих си одитор,
изтощената елка в гърдите е толкоз невежа.
В амплоа на коректен емоционален кредитор,
известих те за дълго просрочие на падежа.
Начислените лихви ще отписвам изглежда,
ще изпадаме май в несъстоятелност с теб.
А одиторът възмутен над очила ме поглежда
и безмълвно ме пита дали изобщо съм в ред.
Мълчаливият звук ми припомня гаранция.
Нужно бе. Аз понякога вярвам “по принцип”.
В многократно заслужена отпуск-ваканция
си разпускам сърцето. И оставам по мисли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люсил Все права защищены
Нищо счетоводно не приключвам, драги ми продполагатори, приключвам единствено деня си, с усмивка - заради всички вас - Ангел, Петя,Ласка, Жулли,Стели, Пепа! За мен е чест!
