25 авг. 2024 г., 01:48  

Вътрешности

730 0 0

Ех, да можех

да пиша

като онези големите

автори, 

да можех да одера

емоциите си, 

да ги просна

върху листа с думи, 

да се оголя

до кокал, 

да извадя

вътрешностите си, 

да ги подготвя

за зимата, 

най-вусното

бил мозъкът

или май сърцето, 

да се разфасовам, 

и да се провеся

да съхна, 

дали щеше да ми олекне,

ако можех, 

да стана касапин

на чувствата си

и да пиша поеми

от карантии? 

 

Тина Рай

август 2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...