25 авг. 2024 г., 01:48  

Вътрешности

724 0 0

Ех, да можех

да пиша

като онези големите

автори, 

да можех да одера

емоциите си, 

да ги просна

върху листа с думи, 

да се оголя

до кокал, 

да извадя

вътрешностите си, 

да ги подготвя

за зимата, 

най-вусното

бил мозъкът

или май сърцето, 

да се разфасовам, 

и да се провеся

да съхна, 

дали щеше да ми олекне,

ако можех, 

да стана касапин

на чувствата си

и да пиша поеми

от карантии? 

 

Тина Рай

август 2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...