25.08.2024 г., 1:48  

Вътрешности

725 0 0

Ех, да можех

да пиша

като онези големите

автори, 

да можех да одера

емоциите си, 

да ги просна

върху листа с думи, 

да се оголя

до кокал, 

да извадя

вътрешностите си, 

да ги подготвя

за зимата, 

най-вусното

бил мозъкът

или май сърцето, 

да се разфасовам, 

и да се провеся

да съхна, 

дали щеше да ми олекне,

ако можех, 

да стана касапин

на чувствата си

и да пиша поеми

от карантии? 

 

Тина Рай

август 2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...