25.08.2024 г., 1:48  

Вътрешности

726 0 0

Ех, да можех

да пиша

като онези големите

автори, 

да можех да одера

емоциите си, 

да ги просна

върху листа с думи, 

да се оголя

до кокал, 

да извадя

вътрешностите си, 

да ги подготвя

за зимата, 

най-вусното

бил мозъкът

или май сърцето, 

да се разфасовам, 

и да се провеся

да съхна, 

дали щеше да ми олекне,

ако можех, 

да стана касапин

на чувствата си

и да пиша поеми

от карантии? 

 

Тина Рай

август 2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...