24 февр. 2012 г., 11:38

Във есента 

  Поэзия
441 0 3

Във  есента

 

Във есента остават

 само голи клони.

След лятото изгарят 

злаци и листа.

А вятърът с камшици

Времето ни гони...

И често предвещава

края на Света!

 

Родиха се,

отраснаха

 и вече  вехнат...

Изминаха през лятото,

минутния си път...

А с туй изчезна днес

и тяхната утеха -

в очакване 

и тях да заорат!

 

Вселената наметна

новата си дреха...

И Слънцето 

зад обаци

невиждани

 се скри.

И Пътниците път

към нищото поеха.

Тъжат в душите ни

несетите от нас

лехи!...

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чувствам се поласкан от отзивите, които сте написали!Благодаря за високата оценка!
  • Чудесен и емоционален стих!Поздравления и от мен Христо!
  • Иносказателно и образно, пластично и емоционално... За съжаление внушенията са диктувани от жестоки закони и затова са в тъмния натюрел. Но това е неизбежно - биологията е страшна наука. Но стихът е богат на творчески инвенции, изказът - психологизиран, поантата - ясна и обобщаваща. Явен успех за автора. Поздравявам!
Предложения
: ??:??