Feb 24, 2012, 11:38 AM

Във есента

  Poetry
547 0 3

Във  есента

 

Във есента остават

 само голи клони.

След лятото изгарят 

злаци и листа.

А вятърът с камшици

Времето ни гони...

И често предвещава

края на Света!

 

Родиха се,

отраснаха

 и вече  вехнат...

Изминаха през лятото,

минутния си път...

А с туй изчезна днес

и тяхната утеха -

в очакване 

и тях да заорат!

 

Вселената наметна

новата си дреха...

И Слънцето 

зад обаци

невиждани

 се скри.

И Пътниците път

към нищото поеха.

Тъжат в душите ни

несетите от нас

лехи!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чувствам се поласкан от отзивите, които сте написали!Благодаря за високата оценка!
  • Чудесен и емоционален стих!Поздравления и от мен Христо!
  • Иносказателно и образно, пластично и емоционално... За съжаление внушенията са диктувани от жестоки закони и затова са в тъмния натюрел. Но това е неизбежно - биологията е страшна наука. Но стихът е богат на творчески инвенции, изказът - психологизиран, поантата - ясна и обобщаваща. Явен успех за автора. Поздравявам!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...