Feb 24, 2012, 11:38 AM

Във есента

  Poetry
548 0 3

Във  есента

 

Във есента остават

 само голи клони.

След лятото изгарят 

злаци и листа.

А вятърът с камшици

Времето ни гони...

И често предвещава

края на Света!

 

Родиха се,

отраснаха

 и вече  вехнат...

Изминаха през лятото,

минутния си път...

А с туй изчезна днес

и тяхната утеха -

в очакване 

и тях да заорат!

 

Вселената наметна

новата си дреха...

И Слънцето 

зад обаци

невиждани

 се скри.

И Пътниците път

към нищото поеха.

Тъжат в душите ни

несетите от нас

лехи!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чувствам се поласкан от отзивите, които сте написали!Благодаря за високата оценка!
  • Чудесен и емоционален стих!Поздравления и от мен Христо!
  • Иносказателно и образно, пластично и емоционално... За съжаление внушенията са диктувани от жестоки закони и затова са в тъмния натюрел. Но това е неизбежно - биологията е страшна наука. Но стихът е богат на творчески инвенции, изказът - психологизиран, поантата - ясна и обобщаваща. Явен успех за автора. Поздравявам!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...