Във есента
Във есента
Във есента остават
само голи клони.
След лятото изгарят
злаци и листа.
А вятърът с камшици
Времето ни гони...
И често предвещава
края на Света!
Родиха се,
отраснаха
и вече вехнат...
Изминаха през лятото,
минутния си път...
А с туй изчезна днес
и тяхната утеха -
в очакване
и тях да заорат!
Вселената наметна
новата си дреха...
И Слънцето
зад обаци
невиждани
се скри.
И Пътниците път
към нищото поеха.
Тъжат в душите ни
несетите от нас
лехи!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
