27 нояб. 2008 г., 12:37

Във люляка усещам любовта ти

1.5K 0 6
 

Във люляка усещам любовта ти,

уханието дири в мен оставя.

Ти - упората, прогонваща страха ми,

след тебе мислите ми отлетяха.

 

 

 

 

В пламъка на огъня те виждам,

горящ във всеки мой импулс.

Ти - нежен бриз, галещ мойто тяло,

с погледи забързваш моя пулс.

 

 

 

Едно летене в мене се повдига

и ти трапчинка ваеш по лицето.

Топлината на звездите не ми стига,

да опиша как сгряваш ми сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...