27 нояб. 2008 г., 12:37

Във люляка усещам любовта ти

1.5K 0 6
 

Във люляка усещам любовта ти,

уханието дири в мен оставя.

Ти - упората, прогонваща страха ми,

след тебе мислите ми отлетяха.

 

 

 

 

В пламъка на огъня те виждам,

горящ във всеки мой импулс.

Ти - нежен бриз, галещ мойто тяло,

с погледи забързваш моя пулс.

 

 

 

Едно летене в мене се повдига

и ти трапчинка ваеш по лицето.

Топлината на звездите не ми стига,

да опиша как сгряваш ми сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...