27.11.2008 г., 12:37

Във люляка усещам любовта ти

1.5K 0 6
 

Във люляка усещам любовта ти,

уханието дири в мен оставя.

Ти - упората, прогонваща страха ми,

след тебе мислите ми отлетяха.

 

 

 

 

В пламъка на огъня те виждам,

горящ във всеки мой импулс.

Ти - нежен бриз, галещ мойто тяло,

с погледи забързваш моя пулс.

 

 

 

Едно летене в мене се повдига

и ти трапчинка ваеш по лицето.

Топлината на звездите не ми стига,

да опиша как сгряваш ми сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...