27.11.2008 г., 12:37

Във люляка усещам любовта ти

1.5K 0 6
 

Във люляка усещам любовта ти,

уханието дири в мен оставя.

Ти - упората, прогонваща страха ми,

след тебе мислите ми отлетяха.

 

 

 

 

В пламъка на огъня те виждам,

горящ във всеки мой импулс.

Ти - нежен бриз, галещ мойто тяло,

с погледи забързваш моя пулс.

 

 

 

Едно летене в мене се повдига

и ти трапчинка ваеш по лицето.

Топлината на звездите не ми стига,

да опиша как сгряваш ми сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...