Във люляка усещам любовта ти,
уханието дири в мен оставя.
Ти - упората, прогонваща страха ми,
след тебе мислите ми отлетяха.
В пламъка на огъня те виждам,
горящ във всеки мой импулс.
Ти - нежен бриз, галещ мойто тяло,
с погледи забързваш моя пулс.
Едно летене в мене се повдига
и ти трапчинка ваеш по лицето.
Топлината на звездите не ми стига,
да опиша как сгряваш ми сърцето.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!